Трагизмът и величието на Самуил

Има в българската орис места, където тишината не е просто липса на звук, а вековен, вцепеняващ вик. Такова място е малкият, откъснат от света остров Свети Ахил. Сгушен в огледалните, хладни води на Малкото Преспанско езеро, този къс земя някога е бил последното скривалище на една кървяща, но несломена България. Сред вековните руини на величествената Самуилова базилика десетилетия наред почива прахът на владетеля, чието име кара Константинопол да трепери.

Самуил не е просто цар. Той е самата българска държавност, облечена в желязо, воля и безкрайна обич към своя народ. Неговият живот е титаничен дуел срещу византийския лъв, триумф на духа при Траянови врата и кървава Голгота при село Ключ, в подножието на Беласица. Трагизмът на Самуил няма равен в световната история. Той не пада поразен на бойното поле от вражески меч. Неговият край е по-страшен и по-величествен. Убива го собственото му голямо, бащинско сърце. Когато пред портите на Преспа се изправя безкрайната, зловеща колона от 15 000 негови ослепени войници, с издълбани очни ябълки, водени от по един едноок събрат, царят не издържа. В тези хиляди празни, тъмни орбити Самуил вижда не просто осакатените си чеда, той вижда края на самата България. Сърцето му, издържало на стотици битки, се пръсва от непосилната мъка..

Днес, след 1012 години скиталчество и самота, духът му най-после се прибира у дома. Земята под древните сводове на „Света София“ тръпне в очакване. Царят се завръща в столицата, за да намери своя вечен покой.

На 3 октомври 2026 г. костите на великия владетел ще бъдат пренесени от Солун и положени в специален мраморен саркофаг в столичната базилика. Това историческо събитие слага край на 57-годишното им отсъствие от родината, откакто са открити през 1969 г. от гръцкия археолог проф. Николаос Муцопулос.

Връщането на цар Самуил не е просто историческа справедливост, то е истинско национално чудо. Ние, българите, сме нация с вековна памет, но с болезнено пусти гробници. Олтарът на „Света София“ няма просто да приюти един изстрадал владетел. Той ще се превърне в събирателна точка на разпиляната ни средновековна памет. Жив паметник на духа, който никой ослепител не успява да пречупи.

• 

•