.png)
Представяне на новия роман на Захари Карабашлиев в РИМ Перник - вълнуваща и вдъхновяваща среща за нашите ученици! Беронци се включиха в дискусията и спечелиха уважението на автора, модераторите и останалите участници със своя интерес към литературата и историята.
Ето какво сподели Захари Карабашлиев:
"Перник. Чудесна среща имах с перничани и съм радостен, че приех поканата. Защото се оказа, че освен тъпите шеги, не знаех нищо за този град. В самия му център е входът за някогашните мини. Сега те са подземен минен музей, страшно интересен, а Силвия Нотева, (уредник в историческия музей) е изключителен гид — хем сладкодумна, хем точна и без излишна информация.
Интересно беше да науча, как от самото начало мините в края на 19-ти век, подземните богатства се използват не просто експлоататорски, а рефлектират върху живота на хората. Първата електрическа крушка в България светва под земята през 1895, че първата електроцентрала е също там, първият работнически бус (1919), първият планиран работнически квартал, имало е Минно читалище (1902), първия работнически театър (1919), после духов оркестър, а през 1927 и симфоничен оркестър. От документи виждам, че още двайсетте години на 20-век работниците в мини Перник имат едномесечен платен отпуск, 8-часов работен ден, безплатно лечение, безплатно пътуване по БДЖ, безплатно отопление и осветление, за много от работниците има безплатни жилища… и т.н… Всичко това, което “народната власт”след 1944 приписва на себе си е отдавна практикувано и (слава Богу) добре документирано.
След Октомврийската революция Перник става дом за около 4000 руски емигранти, белогвардейци, които се интегрират в града.
Виждам, че през 1926, когато мините са вече автономни в “борда на директорите” (по сегашному) са били избирани авторитети като ген. Владимир Вазов, ген. Каблешков, Ст. Мошанов, Радославов, а върховният надзор е бил поверен на Ляпчев и Цанков.
Сградата на Минното управление трябва да се види на живо. Галерията й е впечатляваща.
Та, искам да кажа — радостен бях да науча, че освен подземните си богатства, Перник е бил пример и за надземни такива.
Благодаря най-сърдечно на Радо Симеонов, че ме доведе и на г-жа Натева, че ни разведе под и над земята.
Хубаво беше, че на срещата дойдоха и ученици, доведени от будни учители, та поговорихме и за тази история, която учат, но и не учат в учебниците.
Пак ще дойда, Перник."
