Търсене
  • СУРИЧЕ "Д-р Петър Берон"

6 май - Ден на храбростта


Скъпи колеги, ученици, родители и приятели на СУРИЧЕ “Д-р Петър Берон“, Всички ние по нетрадиционен начин влязохме в най-красивия празничен месец на България. Месецът на пролетта е празникът и на младостта, която е невидимата връзка, която ни прави живи, щастливи и истински.

Ние решихме да съпреживеем магията на празника с мъдростта на нашите ученици. Те ще ви разкажат всичко, което трепва в душата им, когато са част от националния ни празничен календар. За пореден път осъзнавам, че ние, възрастните, трябва да умеем да се насладим на откровенията им, да се вслушаме в мечтите им.

Честит празник и нека във всеки дом влезе частица от удоволствието, което ние споделихме с учениците си. Честити да сте със здраве и пролетно вдъхновение, за да посрещнем Гергьовден и Деня на храбростта с достойнство.

Севделина Димитрова

Директор на СУРИЧЕ“Д-р Петър Берон“



Храбростта

есета на ученици от гимназиален етап


Гергьовден в България се нарича денят, в който се чества Свети Георги Победоносец, 6 май. Обявен е за официален празник на Република България, както и за Ден на храбростта и Българската армия. Празнуват и хората, занимаващи се със скотовъдство. Професионален празник и на всички, които се занимават с българска етнография.

Празникът е многопластов и етнокултурен. Празнуват българи, роми и турци – съответно Герговден, Едерлези, Хъдърляз.

Свети Георги е един от най-почитаните светии в България. Затова и много голяма част от населението празнува имен ден тогава, тъй като носи различни варианти на името.

Според преданията свети Георги е римски войник, християнин. Израства в Кападокия (дн. Турция) в християнско семейство. От неговия живот можем да научим, че на човек му е нужна храброст и твърдост, достойнство и разум, последователност и вяра, за да осъществява мечтите си и да върши добри дела, да изпълни живота си със смисъл и да извърви пътя си достойно.

В книгата на Исус Навин се казва: „Бъди твърд и много храбър, и грижливо пази и изпълнявай целия закон, който ви дадох чрез Мойсей (10-те заповеди). Не се отклонявай ни надясно от него, ни наляво от него, та да постъпваш благоразумно във всичките си предприятия“

Свети Георги през целия си житейски път остава твърд както във вярата си, така и в делата си, като нито за миг не се отклонява от пътя си.

Младият Георги следва пътя на баща си и постъпва на служба в армията, където се проявява като добър войник и бързо се издига във военната йерархия. По това време е разпределен в Никомедия и служи в личната гвардия на император Диоклециан. Според житието му през 303 г. Диоклециан издава едикт за систематично преследване на християните в цялата империя. На Георги е заповядано да вземе участие в преследванията, но вместо това той се открива като християнин, заявява смело вярата си и критикува решението на императора. Разяреният Диоклециан нарежда Георги да бъде подложен на мъчения и да бъде екзекутиран като предател. Последвали различни мъчения, на които бил подложен младият воин – били го с бичове, завързали го на дървено колело и стъргали тялото му с железни остриета, хвърлили го в яма с негасена вар за три дни и пр. Той излизал невредим от всяко препятствие.

И всичко това заради смелостта, която е проявил – да покаже на хората правилния начин на живот – а именно чрез следване на християнството. Измъчван и поругаван заради вярата си, младият мъж не отстъпил, държейки се храбро и твърдо.

От къде е дошла силата на светеца – от голямата вярата, която го подтиква да върши добрини и го води по истинските пътища в живота. Благодарение на искрената си вяра в Бог той извършил не едно чудо, заради това е назован и Свети Георги Чудотворец.

Да имаме принципи, почиващи на правдата, и да ги следваме. Такъв път не можем да очакваме, че ще бъде лек. Както не е бил лесен пътят на младия Георги, но не означава, че трябва да се отклоняваме и отказваме. Защото трудностите ни дават опита, знанието, мъдростта. Те способстват за това да станем по-силни, по-смели, по-твърди и да се борим за по-справедлив свят.

Затова на този ден отбелязваме и Деня на храбростта и българската армия – защото за справедливост и свобода са се сражавали много смели българи, които с мъжество и решителност са защитавали род и родина.

Автор: Наталия Георгиева - 11 "а" клас




Свети великомъченик Георги Победоносец е един от най-обичаните светци, мъченик за Христовата вяра. Той е почитан и от източните, и от западните християнски църкви, а също така и в Исляма. Обезсмъртен в мита за Свети Георги и ламята, той е покровител на ред държави и градове. Едно от най-известните чудеса, извършено от Свети Георги, е чудото, станало близо до град Вирит. Според легендата той е спасителят на града, защото убива ужасния змей, който взел много жертви. На иконите Св. Георги Победоносец е изобразяван винаги на кон, а в краката му лежи убитият от него змей.

На Гергьовден - в деня, когато почитаме славата и величието на българския воин, поглеждаме към това, което ни пречи да сме смели. В духа на митологията и легендите за Свети Георги, говорим за най-страшните съвременни змейове и как се борим с тях. Шести май е ден-обединител. Това е единственият празник, на който празнуват държава, армия, църква и народ. Това е единственият ден, на който празнуват и християни, и мюсюлмани, затова е особено важен и ценен във времената, в които живеем. Има за цел да ни обедини, да ни сплоти, да ни накара да се замислим за съвременния прочит на думата "храброст" и за страховете, които ни владеят. Според мъдрите хора най-големите ни страхове се крият вътре в нас, затова трябва да се преборим със себе си и комплексите си. Оказва се, че в днешно време е най-трудно да си смел - обстоятелствата, технологиите и науката сякаш ни улесняват все повече, а това ни прави все по-слаби. Смелостта, наричана още храброст или доблест, е изборът и желанието да се изправим срещу агонията, опасността и несигурността. Физическата смелост е храброст пред лицето на смъртта, трудностите и болката. Моралната смелост е способността да се действа правилно в лицето на срама или личната загуба. Дела на храброст не винаги се случват на бойни полета. В днешно време те са в сърцето ни, когато имаме смелостта да почетем своя характер, интелект, наклонности и душа. Трябва да слушаме чистия и ясен глас на посоката, вместо да следваме мътните послания на плахия свят. Всичките ни мечти могат да се сбъднат, ако имаме смелостта да ги преследваме. Всеки може да се скрие, но да се ​​изправим срещу страховете си- това е, което ни прави силни. Храбростта е способността да постъпваме правилно, дори когато сме изплашени до смърт. Тя е невидим вълшебен талисман, пред който трудностите и препятствията изчезват във въздуха. Учи ни как да функционираме, въпреки страха, да оставим настрана инстинкта си да бягаме или да се предадем напълно на гнева. Смелостта е да използваме мозъка и сърцето си, когато всяка клетка на тялото ни крещи да се бием. Храбростта не е да оставим действията ни да бъдат повлияни от нашите страхове. Тя е това, което ни е нужно, за да се изправим и да говорим, също така- за да седнем и да слушаме. Необходима е много храброст, за да се опълчим срещу враговете си, но много повече-срещу приятелите си. Изисква се много смелост, за да се изправим пред неща, с които не можем да се справим сами, защото подхранваме толкова много негативни емоции в душата си. Важно е да се освободим от удобството на познатото ежедневие и да прегърнем нови предизвикателства в живота си.

Автор: Бианка Александрова - 11 "а" клас



Ако някой спре до мен и ме попита какво е храбростта и имаме ли нужда от нея в делника си? Точният отговор на въпроса дали е нужна храброст за живота е НЕ. Не е нужно да съм храбър, за да изживея целия си живот. Но е нужна, ако искам да го изживея пълноценно. Пълноценен живот е, когато на края на деня погледна какво съм направил, и мога да заспя, знаейки че нещата са добре.

Само храбрите хора дръзват да живеят различно, останалите просто се сливат с тълпата. Изборът е винаги пред нас. Изборът дали да живеем като овце, които оставят останалите да ги водят, не показват личността си, мълчат си тогава, когато трябва да говорят, или да живеем наистина. Да правим нещата, които искаме, да постигаме целите си без значение какви бездни трябва да прескочим, без значение от това кой ти казва да спреш или просто да оставиш това настрана. Изборът може да го направи всеки. Храбростта е способността и желанието на човек да се изправи срещу страха, болката, опасността, несигурността и да повярва, че той решава съдбата си.

Храбростта в очите на много хора е едно от най – красивите светлини на човека. Да, вярно е, стига да бъде съчетано с разума. Никой не се възхищава на човек, който решава да ограби магазин. Много са малко хората, които поглеждат на това действие от повече гледни точки. Едната от тях показва смелост, колкото и странно да звучи. Това е смелостта, която е нужна и на алпиниста да покори върха, на оратора да се представи пред публиката и на всеки друг, захващащ се с трудна дейност. Защо е храброст? Защото знае, че може да бъде хванат, може да има камери и след няколко часа да нахлуят полицаите в дома му. Това е пример, че храбростта не е всичко от което се нуждаем. Тя е качество, само за себе си, спомагащо ни само и единствено с едно нещо – да направим нещо, което не бихме направили по принцип. До тук свършва всичко. Останалото са другите качества, които притежаваме. Разликата е как ги използваме. Затова храбростта без морал и ценности се превръща в лудост, от която нямаме никаква потребност.

Храбростта би помогнала на много хора да тръгнат по трудните стъпки в живота, водещи към успеха, или обратното, спокойно да се спуснат по наклона надолу, без усилия, но там ги чакат трудните моменти, от които единственото измъкване е отново нагоре. Отново индивидуалността е ключът към отговора. Не мога да отговоря, защото всички хора са уникални, всеки има собствен живот и ходи по собствена пътека, осеяна с различни препятствия, за които са нужни различни усилия, за да бъдат преодоляни. Точен пример е сравнението между две деца. Едното дете на богато семейство, осигуряващо му всичко, от което се нуждае. А другото, изоставено, живеещо само на улицата. Е, вече всички си направиха извода. Храбростта при богатото дете не е голям фактор, защото винаги може да поиска само нещо и ще го получи. От друга страна, бедното дете трябва да притежава тази храброст, храбростта да живее. Когато всичко е срещу него и трябва изцяло само да се грижи за себе си, ако е страхливо от всичко, не би оцеляло дълго време. Това е неприятна истина, за която не се говори. Не се говори, защото хората нямат смелост да говорят за нея. Защо? Защото когато говорят за това, в тях се буди чувство на състрадание, от което боли. Но тази смелост не е необходима да съществуваме. Тя е необходима да помагаме. Всичко е толкова различно, храбростта може да се изрази по много различни начини, които трудно биха се разгледали индивидуално.

Но утре е Денят, в който почитаме храбростта. Свети Георги е дръзнал пръв да бъде неразумен за себе си и да спаси децата на един град, в който царят е намерил най-лесният начин да управлява. Той е давал децата–най-безценното, за да умилостиви злото. Един мъж е повярвал в себе си и е променил света. Оттогава Георги е синоним на храбростта, с която човек всеки ден трябва да заспива, за да знае, че всичко може да се промени. Да бъдем милостиви в своята храброст и нека няма много битки, в които да спасяваме деца!

Автор: Еманоел Методиев – 9 "б" клас




6 май е дата, на която всяка година се чества един от най-големите български празници, а именно Гергьовден. На тази светла дата се почита Свети Великомъченик Георги Кападокийски като покровител на скотовъдството и войската. На този ден празнуват всички български войници, офицери, генерали- всички, които рискуват своя живот в името на родинта си. Хора с имена Георги, Гергана, Ганя, Ганчо, Георгия имат имен ден. На тази дата празнуват хиляди хора, което прави 6 май един от най-значимите и важни празници за Република България!

Всеки един българин знае нещо за този ден, неща от обща култура, които ни се казват, докато сме малки- за известната икона, на която е изобразен Свети Георги, убиващ змей с копие, или кои хора имат имен ден. Но малко са тези наясно с подробностите около празника, легенди, история, факти. От 140 години нашият народ чества Гергьовден.

Само на 20 години, Георги, войник от римската армия, получава титлата трибун. Той бързо изпъква над другите войници заради уменията си като пълководец и отличните му бойни способности с меч, щит и копие. Младият Георги е забелязан от тогавашния римски император Диоклециан и е назначен в личната гвардия на императора. Когато през 303 година обаче Диоклециан издава едикт за преследване и избиване на християните, Георги разкрива, че е християнин и се обявява против императорското решение. Изненадан и разярен, император Диоклециан заповядва Георги да бъде измъчван и екзекутиран като предател. Малко след това християните започват да го почитат като мъченик и небесен войн. Обезсмъртен в мита за Свети Георги и ламята, той е покровител на много християнски държави- България, Гърция, Сърбия.

През 1880 г. княз Александър Батенберг учредява военния орден ”За храброст” - отличие, с което се удостояват извършилите подвизи на бойното поле. Започват да се правят големите Гергьовденски паради, като най-впечатляващи са в столицата – на тях винаги присъстват Царят, висшите офицери, кавалерите на ордена „За храброст“, военните аташета, хиляди обикновени граждани. В празничния и почивен ден обикновено редица музеи приемат посетители безплатно. Ден на отворените врати обявяват като правило Националният исторически музей и Националният военно-исторически музей в София, Музеят на авиацията край Пловдив и други.По време на парада, при изпълнението на Националния химн се произвеждат и артилерийски салюти.

Въпреки всичките години, традициите си остават. В нощта срещу празника те се събират и се търкалят по мократа от роса трева, като вярват, че това ще ги спаси от всякаква беда. На връщане от “къпането” в росата, хората събират билки и треви, слагат ги на различни места по домовете си, за да попречат на всякакви болести да припарят до къщата. Също така всеобщоприето е да се заколи агне, в чест на Свети Георги.

Въпреки традициите и обичаите, 6 май е дата, на която да се събереш със семейството на вкусна трапеза, да седнеш с най-близките си хора, да си говорите, да си разказвате истории, да се наслаждавате на уюта на дома, на удоволствието да си около тези, които обичаш и които те обичат. Важното на този ден е да забравиш проблемите си и да се отдадеш на приятните емоции и веселба.

От 1880 г. до сега всяка година отбелязваме този прекрасен български празник като ден на храбростта. Отдаваме заслужена почит на всички войници и офицери за тяхното доблестно служене на Отечеството!

Автор: Борис Тодоров - ученик от 10 ”а” клас




Смелост, юначество и храброст. Това са трите думи, описващи героите от миналото. Там, в миналото, са достойните и честните. Там думата герой е означавала смелост и безразсъдство, отговорност и стоицизъм, с които защитаваш кауза. Ами сега, все още ли има такива храбри мъже, или всичко вече е само показност? Осъдени ли сме да живеем във време на малки битки? Способни ли сме днес да бъдем Рицари, но не на печалния образ? Толкова много искам да се върна във времето, когато мъжете са били храбри джентълмени, а жените дами. Естествено, нямам машина на времето, с която да попътувам назад. Но в мечтите си мога да отида, където поискам. Мога да бъда придворна дама или елегантен оръженосец. Мога да бъда смел рицар или ранен воин, влюбен в своята медицинска сестра. Сигурно вече усещате, че ми се иска да бъде на острова Храброст, нали!

Храброст, това не е умение, което можем да научим, нито чувство, което може да изпитаме. Това е състояние на душата, което не всеки притежава, особено в днешно време. Но като се замисля, голяма част от мъжете и момчетата се мислят за „смелчаги“, само и единствено, за да впечатлят поредната мацка. Чудя се кога успяхме да погазим паметта и да забравим традициите на прародителите си.

Всеки ден се случват ужасни неща на милиони момичета по света, точно защото някой се прави на „смелчага“. Затова се питам защо изчезнаха храбрите войни, смелите джентълмени и изобщо истинските мъже, тези, които са готови да се бият до последно за родината. Да, но сега няма войни, както преди, нали? Но… с войните изчезнаха и истинските мъже, на тяхно място дойдоха едни напомпани мъжки кукли, които постоянно се надсмиват по един или друг начин над жените или момичетата.

В момента постоянно виждаме олицетворението на приказката „Красавицата и звяра“ с момичето в скъпата кола и напомпаната мъжка кукла до нея. И както Бел, така и момичето се страхува от своя звяр. Та искам да попитам това ли е мъжеството? Да плашиш, да биеш невинни хора и да всяваш страховит респект у хората. И ако това е смелост и храброст, значи аз не съм родена за правилното време и правилните хора. Та до преди петнадесет години можеше да срещнеш мъж, подаряващ цветя на своята дама, ласкаещ я колко е красива. Къде отидоха тези мъже и защо на тяхно място дойдоха грубияните, които обиждат и тормозят приятелките си? Днес тези, да, точно тези грубияни се наричат храбри мъже, наистина ли? За жалост това се случва в моето време и всеки мълчи от страх. Аз се чувствам виновна за това, което се случва, защото тези хора са по-големи от мен с няколко години. Ами ако един ден аз съм момичето в скъпата кола с грубиянина, отново никой нищо няма да каже и точно затова ще продължаваме да страдаме и да изпитваме страх от тези хора.

Ами ако се върнете сто години назад, не вярвам, че ще видите такава картина, защото винаги ще има някой, който ще помогне, без да мисли за последствията. Дали пък това не е само илюзия и романтична представа? Ако поискам да съм честна, днес също има достойни хора. На тях не им се налага да водят битки със змея като Свети Георги. Не им е отредено да вървят след бойните знамена и да защитават родината ни. Но смелостта да бъдеш добър и честен гражданин нима не е достойна за възхищение? Да работиш в предните редици на борбата със световна пандемия нима не е героизъм, пред който се прекланяме? Да създаваш нови технологии не е ли победа на ума, която дава на милиарди хора знания и опит за Вселената?

Моят отговор е категоричен! Да, ние можем да бъдем ДОБРИ и това е вече истинският подвиг! Ние можем да бъдем всекидневните герои, от които Земята има нужда! Днес аз искам да съм малък герой! Поискай и ти!

Автор: Симона Илиева – 9 "б" клас




В цикъла на живота ни винаги има едно ново начало. Май е символът на възкресението на природата. Сякаш всяко цветенце, всяко стръкче трева събира своята смелост, за да победи студа. Поглеждам навън. Около мен се носи стържещият глас на Фил Анселмо. Обичам хеви метъл и това за мен е музиката на бунтарството, на свободата и правото да отстояваш себе си. Съдбата на вокалиста на Down е различна и често ме кара да мисля за смелостта да живееш.

Какво е храбростта и смелостта? Какво е да си храбър и кои са храбрите хора в 21. век ? Храбростта в новото време е да можеш да изкажеш мнението и да не те е страх да показваш кой си и какво мислиш. За жалост в 21. век няма храбри хора. Храбрият човек трябва да е силен, смел и сърцат.

Хората не са смели, защото не могат да изкажат мнението си и да аргументират правотата си. Смелият човек е този, който не го е страх от нищо. Той ще може да се адаптира към ситуацията и да взима правилните решения.

За мен най-храбрите хора са хората на изкуството, които оставят всичко, за да следват мечтите си. Обичам музиката и мечтая да стана музикант и според мен в този свят те са истински герои. Сигурно ви се струва прекалено. Срещу войните в окопите и срещу смъртта да си представите, че храбростта понякога може да се заяви с глас или китара. Ще опитам да ви убедя,че храбър е не само онзи, който може да стреля. Да направим мислено пътуване назад във времето. Първо ще спрем в Древна Гърция. Десет години Троя води война за своето оцеляване. За седми или осми път е била разрушавана и градът намира сили да започне отново своя живот. Но днес никой нямаше да знае за нея, ако не беше един поет и един мечтател, който е повярвал на поета. Двамата се казват Омир и Шлиман. Слепецът е разказвал ден след ден, град след град историята на Троя. Заставайки на поредния градски площад, той е забравял за себе си, забравял е болките си, отхвърлял е самотата си и е рецитирал за Приам и Хекуба, Ахил и Агамемнон. Шлиман е открил своята магия и я е превърнал в реалност.

Днес нямаме аеди, които да се превръщат в скитници, заради изкуството. Но днес музикантите изразяват себе си чрез музиката, която правят, и го правят с емоция. Те са храбри ,защото оставят всичко което имат, за да следват мечтите си. Като правят песни трябва да са сигурни, че ще се харесат на аудиторията им. Ако имат проблеми със здравето концертите и турнетата не се отменят. Те забравят себе си, обричат се на самота и пътуват, за да донесат своята красота.

Пример за това е Фил Анселмо, който се е нуждаел от операция на гърба, но продуцентите не са позволили Било е време за турне и никой не можел да си позволи да мисли за себе си. Затова той е взимал обезболяващи, алкохол и наркотици, за да не усеща болка. Но след един концерт инжектира хероин в ръката си. Той пада, сърцето му спира за 4 минути, но трябва да забавлява публиката.

В едно интервю той казва: „Благодарен съм, че имам музиката, която правя. Без нея бих си навлякъл сериозни неприятности. Когато бях млад, в мен имаше много гняв. Той ме раздираше отвътре и никой не беше виновен за това. „Може би това харесвам - да имаш смелостта да превърнеш гнева си в изкуство. Да пееш и да запалваш с идеите си хората.

Автор: Давид Котев - 9 "б" клас




Денят на храбростта и празник на Българската армия е официален празник в Република България – професионален празник на военнослужещите и на Военния орден „За храброст“, който по традиция се отбелязва всяка година на Гергьовден – 6 май. Денят на храбростта започва да се чества от Българската армия още с нейното създаване. От 1 януари 1880 г. княз Александър Батенберг учредява военния орден „За храброст“ по подобие на руския орден „Свети Георги“, с който се удостояват извършилите подвизи на бойното поле.

Всеки празник, който честваме, независимо от коя държава или континент сме по произход, ни носи послание, специално и уникално по своему. Традицията, която се отбелязва ежегодно в България на 6 май е страхотна възможност да припомним историята си, да отдадем почести и уважение към загиналите, към тези, които са рискували живота си и са го отдали напълно на народа си. Поводи като този може да ни напомнят, че има далеч по- важни и по- ценни притежания от тези така важни материални придобивки за нас днес и те не могат да бъдат докоснати физически, а със сърцето. Тези ценности са уважението, толерантността, храбростта и честта.

Поводът за празнуване е чувство, от което се нуждае всеки човек, защото то ще му донесе щастие и радост. Празници като 6 май са част от обичаите на българския народ, чествани от поколения насам , които продължават да се спазват и почитат и днес. Традициите на даден народ са нещо, което го оразличава от останалите народи и му доставя национално самочувствие и гордост. Те ни напомнят от къде сме тръгнали, каква е била историята ни и ние си даваме сметка какви сме днес и какви трябва и трябва да бъдем утре.

Днес въпреки промените, настъпили в обществото, в сравнение с последните 100 години, народът продължава да следва традициите на честването му и в празничния, почивен ден обикновено редица музеи приемат посетители безплатно. Ден на отворените врати обявяват като правило Националният исторически музей и Националният военно-исторически музей в София, Музеят на авиацията край Пловдив и други. Организират се и други публични мероприятия, свързани с честването на празника – фотогалерии на военна и военно-историческа тематика, специализирани изложби на исторически артефакти, раздаване на войнишка порция храна, приготвена от военно-полевата кухня в истински полеви условия и други. Официалното честване на празника завършва в 12 часа на обяд с тържествената смяна на почетния гвардейски караул пред Президентството.

Нека и на този разнолик Ден на храбростта бъдем българи! Нека си припомним традициите! Нека в домовете ни да бъде топло и уютно! Нека бъдем щастливи хора!

Автор: Вероника Дафинова - 11 "а" клас




Какво е храбростта? Има ли обществото ни нужда да отбелязва в специален ден правото или отговорността да бъдеш смел? Защо свързваме 6 май с храбростта и празник на българската армия? С какво св. Георги Победоносец е заслужил почитта на народа ни? Защо на 6-ти май празнуваме както Гергьовден, така и деня на храбростта и празника на българската армия?

Храбростта е способността и желанието на човек да се изправи срещу страха, болката, опасността и несигурността. Тя е нещото, което прави човека по-силен, по-безстрашен, въобще по-различен.

На 6-ти май отбелязваме Гергьовден, може би един от най-големите български празници. Празникът предвещава пристигащото лято и е свързан с новата стопанска година, затова денят е изпълнен с много обичаи, свързани със земеделието, скотовъдството и здравето.

Днес Гергьовден се смята както за ден на храбростта, така и за празник на българската армия. Денят на храбростта започва да се чества в българската армия още с нейното създаване. Празникът е официално учреден на 9 януари 1880 г. с указ №5 на княз Александър Батенберг. По-рано на 1 януари с указ №1 е учреден и военният орден „За храброст” – отличие, с което се удостояват извършилите подвизи на бойното поле.

В историята на България армията е на почетно място, защото е доказала силата си, защото неведнъж е доказвала своето величие и е отстоявала и защитавала българските интереси. В българската военна история има възхитителни примери за геройство и величие, за сила и храброст, а дори и в най-трудни времена тя никога не е губила свое знаме. Тя винаги е доказвала несломим дух и мощ.

Свети Георги е един от най-почитаните светци в Източноправославната църква. Той е бил войник и на 20-годишна възраст му е дадена военна титла „трибун”. Една от историите за св. Георги и змея, която повечето знаят, е доказателство за неговата храброст. Убивайки змея, той спасява хората от това да дават всеки ден по едно от децата си. Така неговата история показва християнския му подвиг и обяснява почитта на хората към светеца.

Ето защо на Гергьовден празнуваме деня на храбростта и празника на българската армия. Тази дата – 6-ти май е наистина специална, защото отдаваме почит на всички храбри войници, дали живота си или служещи още на отечеството си и на св. Георги Победоносец. Празнувайки, нека бъдем по-добри, храбри, честни и да не забравяме, че благодарение на храбростта и силата, която притежава българската армия, нас ни има.

Автор: Кристиян Крумов - 9 "б" клас




Храбростта е извисяващо качество, което притежават само най-смелите. То може да е както да е както повод за гордост, така и за болка от загубата на живот. Храбростта е белег на човека от векове наред и е причината за много подвизи и победи във войни на армията. Това със сигурност е повод за княз Александър Батенберг веднага след Освобождението да учреди военния орден „За храброст“. През 1880 г. по подобие на руския орден „Свети Георги“, с който се удостояват извършилите подвизи на бойното поле. 6 май е избран за ден на храбростта не по случайна причина, тогава е и празникът на Св. Георги Победоносец, който е един християнски пример за храброст. Този ден е и празник на армията, която още от миналото е доказала, че благодарение на нея и нейната смелост България е отстоявала своите интереси.

Свети Георги също е бил част от армията и е бил войн и по този начин двата аспекта на единия празник се припокриват с другия, така Денят на храбростта и българската армия и Денят на Св. Георги е на една и съща дата.

Празникът за Св. Георги се чества заради всички смели подвизи, които е направил той. Историята за Св. Георги и змея разказва, че в един град, в едно голямо езеро живял един змей. Хората се опитвали да се защитят по всякакъв начин, но не можели да го победят. Тогава царят издал заповед всеки ден да остават жителите по едно от децата си и така другите да се спасят. Дошъл ред на дъщерята на царя. Когато змеят излязъл, се появил св. Георги яхнал бял кон и отишъл при девойката. Попитал я защо стои там и плаче, а тя като му обяснила защо е там. Тя умолявала, викала и настоявала непознатият да бяга далеч от чудовището, което взема като данък най-скъпото– децата. В този час светецът воин препуснал към змея и го пробол с копието си. После наредил на момичето да върже змея с пояса си и да го завлече в града. Народът, като видял това, се разбягал от страх, но св. Георги им заговорил да не се страхуват, защото Господ Иисус Христос го е изпратил да ги избави от това зло, за да повярват в него. Подир тези думи светият войн отрязал с меча си главата на змея, а хората повярвали в Бога и всички до един се покръстили.

Тази история ни показва един истински подвиг на смел човек и ни обяснява почитта на хората към светеца. Тя е и отговор на въпроса защо денят на Св. Георги е и ден на храбростта.

От 681 година досега българската войска е гарант за съществуването ни като народ и държава. Водила безброй битки през вековете, тя винаги се е ползвала с обичта и доверието на българите, била е обект на гордост и пример с храбростта на войните. Като започнем от по- далечното минало, можем да начертаем пътя на храбростта. Някога в битката при Върбишкия проход на хан Крум България побеждава и хан Крум използва черепа на Никифор I за чаша. Битката при Ахелой, когато цар Симеон и армията побеждават и България разширява територията си на 3 морета. Автентичната битка при Шипка е един от най-големите примери за смелостта не само на българската армия, но и на всички български опълченци. Българите, останали без оръжия, започват да се бият с труповете на бойните си другари, но не се отказват, защото знаят „ ако би бегали, да мрем по-добре“. Това са много ярки примери в българската история за смелостта на българската армия.

Образът на Св. Георги в самото начало символизира храбростта и стоицизма на война. Той служи в армията и извършва различни подвизи. Младият Георги следва пътя на баща си и постъпва на служба в армията, където се проявява като добър войник и бързо се издига във военната йерархия. По това време е разпределен в Никомедия и служи в личната гвардия на император Диоклециан. По този начин Св. Георги се доказва като истински смел войн от армията и така двете чествания на 6 май- Ден на храбростта и българската армия и Ден на Св. Георги са тясно свързани и припокриват символиката си.

Този ден е много специален за българския народ, защото храбростта и армията винаги са били и ще бъдат ключови за историята на България. Този празник трябва да бъде честван и да се отдава нужното уважение към всички смели войници, загинали за кауза и тези, продължаващи да служат народа и родината си. Нека всеки,който празнува на този свят ден, да носи духа и мъдростта, жертвоготовността и смелостта на войн.

Автор: Моника Лозанова - 9 "б" клас



Днес е 6 май и отново празнуваме тържествено Деня на храбростта и Празника на Българската армия.

На Гергьовден коленичим смирено, за да почетем паметта на хиляди доблестни и храбри български воини. Те отдадоха живота си през войните за правото на независимост, обединение, свободно съществуване и национално самоопределение на България.

На този ден поздравяваме днешните български воини, както и всички ветерани, допринасящи със своя ежедневен труд за гарантирането на мира, суверенитета, човешкото развитие и модернизацията на нашата Родина.

Днешният светъл християнски празник е ден с непреходно значение, който ни зарежда с национална гордост и самочувствие, укрепва нашето родолюбие и предизвиква прилив на нови духовни сили и енергия. В историята ни има достатъчно примери за това, как народ и армия заедно са отстоявали правото за самостоятелно съществуване на българската държава.

Народът ни винаги е вярвал на своята армия, защото тя никога не го е предавала.

Много са местата и битките в нашата историческа памет, които пазят светъл спомен за бойните подвизи на българската войска.

Българската армия даде своя важен принос за запазване на териториалната цялост на България.

Днес свеждаме глави пред българските бойни знамена и пред подвига на всички, които с цената на живота си опазиха своята войнска чест и честта на своя полк. Българският народ никога не ще забрави своите смели и храбри чеда. Той пази в своята историческа памет спомена за тях, а хилядите възстановени и поддържани паметници изразяват нашата почит към всички загинали.

Нека паметниците, издигнати в чест на отдалите живота си за Отечеството български офицери и войници, бъдат отрупани със свежите венци и цветя на нашата признателност.

Синовната грижа за паметниците на героите не цели само отдаването на почит към миналото, тя показва и нашето отношение към следващите поколения на България.

Нека да благодарим на днешните български воини за техния професионализъм, мъжество и всеотдайност,които допринасят за осъществяването на високоблагородната мисия по гарантирането на мир.Българският народ подкрепя своите Въоръжени сили, командния и личния състав на армията, в техните усилия за постигането на високоотговорните им цели.

Автор: Велизар Георгиев – 9 "б" клас




Какъв ден е 6-ти май? Колко важен и специален празник е за българите? Какво се случва на тази дата? Кой е Георги Победоносец? Всеки празник е повод за размисъл, но сякаш Гергьовден е денят, с който българите свързват низ от свои представи.

На 6 май празнуваме Гергьовден, Деня на храбростта и празника на Българската армия. 6-ти май е Денят на Св. Великомъченик Георги Победоносец - покровител на овчарите и стадата. Според преданията той е римски войник, християнин. Роден в Кападокия (днешна Турция) в християнско семейство. Баща му е служил като офицер в римската армия, майка му е от Лида, Палестина, където се връща като вдовица с малкия си син.

Младият Георги следва пътя на баща си и постъпва на служба в армията, където се проявява като добър войник и бързо се издига във военната йерархия. По това време е разпределен в Никомедия и служи в личната гвардия на римския император Диоклециан. Той издава едикт за систематично преследване на християните в цялата империя. На Георги е заповядано да вземе участие в преследванията, но вместо това той открива себе си като християнин и критикува решението на императора. Разяреният Диоклециан нарежда Георги да бъде подложен на мъчения и да бъде екзекутиран като предател. Тялото на Свети Георги е погребано в Лида. Скоро след това християните започват да го почитат като мъченик за многото чудеса, които извършил след смъртта си като небесен воин и закрилник. Едно от най-известните чудеса, извършено от Св. Георги - и заради което е често изобразяван на иконите, убиващ змей, е чудото, станало близо до град Вирит, днешен Бейрут, недалеч от град Лида, където лежало тялото на светеца. Близо до град Вирит имало голямо езеро, в което живеел страшен змей, той често излизал и много хора ставали негова жертва. Когато пък доближавал градските стени, дъхът му отравял онези, които били наблизо и го вдишвали. Гражданите се опитвали да се преборят със звяра неведнъж, но нямали успех.

Така един ден те решили да помолят владетеля си за помощ, той пък от своя страна издал заповед, с която разпоредил всеки ден да предават на змея по едно от децата и тъй да спасят останалите. Когато дошъл ред на управителя, той завел своята дъщеря. Когато змеят излязъл, се появил Св. Георги, яхнал бял кон и отишъл при девойката. Светецът воин препуснал към змея и го пробол с копието си. После наредил на момичето да го върже с пояса си и да го завлече в града. Народът, като видял това - се разбягал от страх, но Светията им заговорил, да не се страхуват, защото Господ Исус Христос го е изпратил да ги избави от това зло, за да повярват в него. Подир тези думи светият воин отрязал с меча си главата на змея, а хората повярвали в Бога и всички до един се покръстили, а те били двадесет и пет хиляди освен жените и децата, казва преданието.

Гергьовден, заедно с Великден, се смята за най-големия пролетен празник, но за разлика от Великден, който е подвижен празник, винаги е след разцъфналата пролет. Затова се нарича Зелен Георги (или Цветен Георги). Подготовката за празника започва още от предния ден. Момите берат цветя и вият венци за агнето, което ще се коли за курбан. Месят се обредните хлябове, като най-големият се нарича на Св. Георги. Коли се първото мъжко, родило се през годината, агне, прекажда се и се освещава.

Денят на храбростта започва да се чества в Българската армия още с нейното създаване. От 1 януари 1880 г. княз Александър Батенберг учредява военния орден "За храброст" - отличие, с което се удостояват извършилите подвизи на бойното поле. От 9 януари същата година се постановява честването на празника. През войните в периода 1912-1918 г., макар и в бойни условия, празникът се отбелязва. Той се чества всяка година с отслужване на панихида за загиналите и молебен за живите. Прави се преглед на войсковите части от върховния главнокомандващ на Българската армия и велик магистър на ордена "За храброст". Тържеството завършва с военен парад. До подписването на Ньойския договор Денят на бойната прослава се чества отделно на 27 ноември - победата на Българската армия в боевете при Сливница в Сръбско-българската война от 1885 година.

През 20-те години този празник се обединява с отбелязването на Деня на храбростта на 6 май. От 1931 г. Денят на храбростта и победите е обявен за боен празник на войската. За първи път при честването на Гергьовския празник през 1937 г. тържеството започва от предната вечер със заря, дотогава тя е епизодично явление. След 1946 г. традицията в честването на празника на Българската армия е прекъсната. Първоначално е определена датата 9 септември, а след 1953 г. - 23 септември, която остава до демократичните промени у нас през 1989 г. През 1993 г. с постановление на МС № 15 от 27 януари - 6 май е обявен за Ден на храбростта и празник на Българската армия.

Автор: Кристияна Николаева - 9 "б" клас


261 преглеждания